Познавам Пацо от пицарията му. Редовно се заговаряхме за камъни, за тяхното подреждане, лепене
и обработка. Един ден ме помоли да му помогна с идея за обличането
на новата му чугунена камина с водна риза. На място, в къщата му, в село Мрамор-софийско
заварих разбити стени и сводове, гола камина с излизащи от нея тръби и кръгла коминна
тръба-въздуховод забита в тавана. Предложих му да я облечем в старинен стил по подобие на старите
каменни зидове. Но се налагаше да пестим място, тъй като самата камина трябваше да се
заобикаля при всяко влизане и излизане. Зидът трябваше да е здрав и тънък, но
същевременно да не се допира до камината, за да се получи допълнителна въздушна риза, освен водната.
Навън, зад къщата имаше купища пясъчник-стъпки от стари пътеки. Нацепих на ръка стотици
парчета, за да няма видими следи от машина и започнахме да ги подреждаме и лепим едно
върху друго. като за слепването използвахме класическият вариант-вар, пясък и малко цимент.
Разстоянието между зида и чугунените стени е около 5 см. Влизащият отдолу-откъм мястото за складиране
на дърва въздух минава между камината и зида, излиза от специалните но невидими отвори
около покривната дървена плоча и затопля допълнително помещението. По този начин се получи
камина с две ризи-оригинална водна и допълнителна въздушна. Полукръглата плоча в горната
предна част е подвижна, тъй като зад нея има ревизия за водната риза. Тръбите и комина са
облечени с вата, обвита с рабица и измазани с хоросан, за да са едновременно скрити и лесно
достъпни при евентуален ремонт. Прозорчето долу вдясно е оставено за достъп до водната помпа и
крановете на тръбите, като в последствие Пацо го покри с дървен капак. На страничната стена изградих
ниша по подобие на старинните пещи за печене
на хляб, за да се засили впечатлението за домашен уют. За да се доближим максимално до излъчването
на старите каменни зидове, съзнателно не използвахме по никакъв начин нивелир. Методът "на око"
е използван изцяло. При поставянето и, всяка една каменна тухличка е оглеждана от
минимум 3 посоки, за да се намери най-хармоничното положение и по никакъв начин да не дразни
окото през годините на бъдещото ползване. Цепенето на камъка е ръчно само с чук и длето.
Резултата, както виждате е специфичен старинен интериор.