Нарекох тази творба Спокойствие, защото първоначалният замисъл беше да я дам на човек, който се нуждаеше от него. Бях изчислил точното място в офиса му, където трябваше да се постави творбата, за да се получи пълен ефект. В последствие този човек ми причини неприятности и аз сериозно се замислих дали изобщо да му давам творбата. Не бях взел окон чателно решение, но се появи Ради – наша приятелка и ме помоли да и помогна да си намери истински приятел и мъж. Тогава решението ми се оформи окончателно и и предложих със нейно съгласие да поставя Спокойствие на определено място в дома и. Обясних и , че творбата е била наречена за друг и само от нея зависи дали ще приеме. Другата възможност, която оставаше беше да ме изчака около месец, докато изработя нов - специално за нея. Изненадах се, че Ради се съгласи почти веднага – явно самотата и беше омръзнала. След около три месеца Ради ни покани да се запознаем с Кирил – огромен и благ мъж. С помощта на “Спокойствие” мечтата и се беше сбъднала.