В ъгъла на една каменарска работилница стоеше захвърлен от години камък, остатък от огромен паметник.
Доста време молих собственника да ми го даде и след около година той се съгласи. От години се занимавах с пеене
а една от любимите ми песни е родопската "Руфинка болна легнала". Исках да сътворя същата песен от камък и през целият
период на създаването на тази творба пред очите ми се стелеха извивките на Родопа планина - меки, красиви и
спокойни. Всъщност това е моят личен камък, който оттогава не се разделя с мен - където и да живея.